Защо добрите екипи се провалят и как да го предотвратим

Почти всеки е участвал в екип, в който има талантливи, интелигентни и мотивирани хора, а въпреки това резултатите са посредствени. На пръв поглед това изглежда странно. Ако всички са способни, защо проектът не върви? Ако всички искат успех, защо решенията се бавят, задачите се отлагат и напрежението се натрупва?

Причината е проста. Повечето екипи не се провалят заради липса на знания, опит или способности. Те се провалят заради начина, по който хората взаимодействат помежду си. Едни и същи модели се повтарят навсякъде – във фирми, в доброволчески организации, в спортни клубове, в мрежов маркетинг, в професионални общности и дори в семейни проекти. Различни хора, различни професии, различни характери, но едни и същи проблеми.

Седемте разрушителя на екипа

„Ще стане на моето“

Този човек често е интелигентен, инициативен и има добри идеи. Проблемът е, че постепенно започва да вярва, че щом неговите идеи често са добри, всяко решение трябва да бъде неговото решение. Той слуша другите, но само формално. Всъщност чака момента да обясни защо неговият вариант е по-добър. Ако екипът избере друго решение, често остава недоволен и започва съзнателно или несъзнателно да саботира изпълнението.

Истинският лидер не се познава по това колко често печели спора. Познава се по това дали може да подкрепи общото решение, дори когато не е неговото предпочитано решение.

Правило: Предложи най-доброто според теб, изслушай останалите и след решението подкрепи екипа с цялата си енергия.

„Някой друг ще го направи“

Този модел е също толкова опасен. Човекът присъства, съгласява се, кимва и изглежда положително настроен. Но когато дойде моментът за работа, инициативата винаги остава за някой друг.

Ако един човек мисли така, това е дребен проблем. Ако петима души мислят така, проектът спира.

Всеки екип има нужда от хора, които не само обсъждат задачите, но и ги поемат.

Правило: След всяка среща трябва да е ясно какво поемаш и до кога ще го направиш.

„Това няма да стане“

Във всеки екип има хора с добър усет за рисковете. Те виждат слабостите, забелязват пропуските и откриват проблемите още преди да са възникнали. Това е ценно качество. Проблемът започва, когато човекът предлага само проблеми и никакви решения.

Лесно е да кажеш защо нещо няма да стане. По-трудно е да предложиш по-добър вариант.

Правило: Всяка критика трябва да бъде придружена от поне едно предложение за подобрение.

Вместо „Това е лоша идея.“ кажи „Виждам риск тук. Предлагам вариант Б.“

„Тук съм, но всъщност не съм тук“

Това е модерният разрушител на екипите. Човекът присъства на срещата. Понякога дори е включен в Zoom. Но едновременно проверява пощата си, отговаря на съобщения, работи по други задачи или просто чака срещата да приключи.

След това идва класическият въпрос: „А какво решихме всъщност?“

Присъствието не е участие. Както седенето във фитнеса не е тренировка.

Правило: Ако присъстваш, участвай. Ако не можеш да участваш пълноценно, по-добре отсъствай.

„Моите проблеми са по-важни от задачите“

Всички сме хора. Всички имаме трудности. Понякога здравословни, понякога семейни, понякога финансови. Добрият екип проявява разбиране и подкрепа. Но ако всяка среща започва и свършва с лични проблеми, проектът постепенно престава да съществува.

Човечността е важна. Но всяка среща има цел, дневен ред и задачи.

Правило: Подкрепяй хората, но не позволявай личните проблеми да изместят общата цел.

„Ще си мълча“

Това е по-хитрата форма на пасивност. По време на обсъждането човекът не казва нищо. След като решението бъде взето, започва да обяснява защо няма да проработи. Така избягва риска да предложи нещо свое, но запазва правото да критикува чуждото.

Зрелият екипен играч поема риска да изрази мнение навреме.

Правило: Ако виждаш проблем, кажи го по време на обсъждането, не след решението.

„Това не е моя работа“

Тази фраза е убила повече проекти, отколкото липсата на финансиране.

Разбира се, ролите трябва да са ясни. Но когато хората започнат да защитават територии вместо общата цел, се появяват пропуски, обвинения и конфликти.

Понякога най-ценният въпрос не е „Чия работа е това?“ а „Какво е нужно, за да успее проектът?“

Правило: Поставяй общия резултат пред личния комфорт.

Десетте правила на истинския екипен играч

• Първо, казва ясно мнението си. Не чака другите да отгатнат какво мисли.
• Второ, слуша внимателно мнението на останалите. Слушането не е пауза между две изказвания.
• Трето, критикува идеи, а не хора. Нападението срещу човек рядко подобрява решение.
• Четвърто, предлага решения, а не само вижда проблеми.
• Пето, поема конкретни задачи.
• Шесто, изпълнява обещаното в срок.
• Седмо, търси помощ навреме, когато срещне трудност.
• Осмо, подкрепя общото решение.
• Девето, поставя резултата над егото си.
• Десето, оставя екипа по-силен, отколкото го е заварил.

Златното правило

Ако трябва да запомниш само едно нещо от тази статия, нека бъде следното:

Спорим преди решението. Подкрепяме след решението.

По време на обсъждането всеки има право и задължение да изрази мнение. След като решението бъде взето, започва изпълнението. Ако продължим да спорим и след решението, енергията се изразходва в конфликти вместо в резултати. Тогава вече няма екип. Има няколко души, които дърпат каруцата в различни посоки.

Прост тест за всеки екипен играч

След всяка среща си задай следните въпроси:

• Дадох ли идея?
• Изслушах ли останалите?
• Поех ли конкретен ангажимент?
• Изпълних ли предишния?
• Помогнах ли за решението?
• Подкрепих ли решението след това?
• Направих ли проекта по-силен?
• Помогнах ли на екипа повече, отколкото на егото си?

Отговорите на тези въпроси често казват повече за нас от всички титли, длъжности и сертификати.

Истинският проблем не е, че има много вождове

Често казваме, че в екипа има „много вождове и малко индианци“. Това не е съвсем вярно. Проблемът не е, че има много лидери. Светът винаги има нужда от повече лидери.

Проблемът е, че много хора искат привилегиите на лидерството, но не и неговата цена. Искат влияние, но не винаги искат отговорност. Искат да бъдат чути, но не винаги искат да слушат. Искат признание за успехите, но трудно приемат своята роля в неуспехите.

Истинският лидер не е човекът, който винаги води. Истинският лидер е човекът, който поставя общата цел над собственото си его. Понякога това означава да поведеш другите. Понякога означава да подкрепиш чужда идея. Понякога означава да отстъпиш. Понякога означава да свършиш важната работа, без никой да те похвали.

Най-силните екипи не са съставени от един велик лидер и много послушни последователи. Най-силните екипи са съставени от зрели хора, които разбират кога да водят и кога да следват. Хора, които могат да защитят позицията си по време на обсъждането, но след вземане на решение застават зад него с цялата си енергия. Хора, които не питат: „Чия беше идеята?“, а: „Ще проработи ли?“

В крайна сметка успешният екип няма нужда от повече вождове или повече индианци. Той има нужда от хора, които са достатъчно уверени, за да поемат лидерството, когато е необходимо, и достатъчно мъдри, за да служат на общата цел, когато някой друг е по-подходящ да води.

Тогава се случва нещо рядко. Група отделни личности се превръща в истински екип. А истинският екип винаги постига повече от най-силния си отделен член.