Срещнеш ли Буда, убий Буда
Но не отхвърляй наставника си, преди действително да си го надраснал.
Линджи и учителят, когото трябва да надраснеш
„Срещнеш ли Буда, убий Буда.“ Тези смущаващи на пръв поглед думи се приписват на Линджи Исюан (Linji Yixuan) – китайски будистки учител от IX век, починал през 866 г. Той е една от най-влиятелните фигури в чан будизма, от който произлиза японският дзен. Името му носи школата Линджи, която в Япония е известна като Риндзай и съществува и днес. Този необикновен учител не разчитал на свещени текстове и философски разсъждения. Използвал парадокси, внезапни възклицания, провокативни въпроси, а понякога и удари. Целта му не била да унижава учениците, а да разбива привичните им представи. Не искал да повтарят наученото, а да стигнат до собствено разбиране.
Наставленията му са събрани в „Записки за Линджи“ (Linji lu). Там се среща и прочутият израз 逢佛殺佛, който се чете „фън фо ша фо“ и буквално означава „Срещнеш ли Буда, убий Буда“. Думите са част от по-дълъг пасаж, в който Линджи призовава ученика да не се привързва дори към най-висшите духовни авторитети. Не става дума за убийство. Буда е символ на върховния авторитет, а „убийството“ е разрушаване на зависимостта от неговия образ. Дори най-великият учител става пречка, ако ученикът го смята за единствен източник на истина и спре да търси сам.
Афоризмът има и второ, още по-важно тълкуване. Най-опасният авторитет често не е човекът, когото следваме, а собственото ни убеждение, че вече знаем истината. Можем да спрем да се прекланяме пред външния учител и незабелязано да започнем да се прекланяме пред собственото си мнение. Тогава независимостта се превръща в нова зависимост – от собствената ни гордост. Най-опасната гордост е тази, която прилича на независимост.
А сега да поговорим за мрежовия маркетинг
Мислиш, че лидерът от горната ти линия не е прав? Убеден си, че знаеш повече от него, че методите му са остарели и че вече нямаш нужда от съветите му? Смяташ, че ще постигнеш повече по свой начин, вместо да следваш система, която друг е изградил? Докажи го с резултати. Стигни по-високо кариерно ниво, задръж се на него и покажи, че твоят начин могат да го повторят и други. Истинското майсторство в мрежовия маркетинг не е да достигнеш следващото ниво, а да се задържиш на него и да помогнеш на други да го постигнат. Дотогава не позволявай на гордостта да ти пречи да се учиш. Човекът, чиито съвети отхвърляш, знае нещо, което ти още не знаеш – иначе щеше да си на неговото ниво. Точно това знание е разликата между мястото, където си днес, и това, към което се стремиш.
Никой не е непогрешим заради ранга си. Имаш пълно право да оспориш конкретен съвет с аргументи и доказателства. Друго е да отхвърляш наставника си, защото вече не ти харесва да бъдеш ученик. В мрежовия маркетинг успехът не се мери само с личните ти постижения, а с това колко хора си научил да успяват. Можеш да си блестящ продавач, убедителен презентатор или харизматичен лидер и пак да не изградиш устойчива организация. Ако всичко зависи от твоите качества и усилия, ти си си създал работа, а не система, която работи и без теб.
Тук идва най-важното понятие в бизнеса – дупликацията. Това е да научиш много хора да правят по няколко прости неща, последователно и дълго време, а те да научат на същото други. Затова, когато решиш да изоставиш системата на горната ти линия и да създадеш своя система, въпросът не е дали тя работи за теб, а дали работи за хората ти, дали е достатъчно проста за повтаряне и дали организацията расте, когато ти спреш да вършиш всичко лично.
Това е и целта на добрия наставник: да те направи способен да водиш други – да изградиш лидери, които изграждат лидери. В това мрежовият маркетинг удивително прилича на идеала на Линджи. Но да станеш независим от наставника си не значи да спреш да работиш с него. Независимостта не изисква противопоставяне, а зрелостта не изключва сътрудничеството.
Има два много различни типа ученици. Единият действително е надраснал учителя си – той е придобил майсторство. Другият просто е решил, че няма какво повече да научи – той е придобил само самочувствие. Тази разлика решава дали един лидер ще продължи да расте, или ще остане там, където го е спряла гордостта му.
I. Учителят, ученикът и свободата
1. Когато първият успех се превърне в пречка пред следващия
В мрежовия маркетинг има един парадокс: най-голямата пречка пред следващия ти успех често е предишният. Докато си начинаещ, слушаш, питаш и следваш препоръките на по-опитните. Не знаеш, затова търсиш знания. Нямаш опит, затова се опираш на чуждия. Изпитваш дори облекчение, че някой ти показва какво да правиш.
После идват първите успехи. Изграждаш екип, достигаш ново ниво, хората започват да търсят твоите съвети. И точно тук се появява капанът. Започваш да вярваш, че вече знаеш как се прави този бизнес. Все по-рядко питаш горната си линия и все по-често намираш недостатъци в „остарелите идеи“. Когато по-опитен лидер ти предложи нещо различно, първата ти реакция вече не е любопитство, а съпротива. Не защото съветът е лош, а защото самият съвет ти звучи като съмнение в твоята компетентност.
Капанът е коварен, защото успехът ти е реален. Наистина си научил много. Но първият успех доказва, че си овладял уменията за това ниво – не и че си готов за следващото. Така вчерашното постижение може да доведе до днешно самодоволство и утрешен застой.
Всяко ниво иска други умения. В началото се учиш да представяш продуктите, да каниш хора и да помагаш на първите си дистрибутори. След това – да организираш екип, да обучаваш и да развиваш хора, които поемат собствените си групи. На още по-високо ниво задачата е да развиваш лидери, които развиват лидери, и да мислиш как организацията ще работи без личното ти участие. Можеш да си прекрасен презентатор и слаб организатор. Можеш да привличаш много хора и да не умееш да ги задържаш. Затова човекът, който вече е минал следващия етап, ти е особено полезен. Не защото е по-умен от теб, а защото вече е решил проблемите, които ти тепърва ще срещнеш.
Рангът не разказва цялата история. Едно е да стигнеш ранг за кратко след силна кампания, друго – да го задържиш години. Едно е да имаш голям екип, друго – екип, който работи самостоятелно. Ако ти провеждаш всички презентации и решаваш всички проблеми, при първото ти по-дълго отсъствие зависимостта ще лъсне. Истинският тест за лидерство е колко дълго се задържат резултатите и колко самостоятелни лидери са изградени. Това гледай, когато се сравняваш с наставника си.
Директорите, които спират. Начинаещият спокойно признава, че не знае как да проведе презентация. Директорът, когото хората му вече виждат като авторитет, трудно отново заема мястото на ученик. Той ходи на обучения и задава въпроси. Но щом получи препоръка, която иска да промени начина си на работа, започва да обяснява защо тя не е за него: хората му били различни, пазарът се бил променил, методите били остарели. Зад това често стои нежеланието да напусне познатата територия. Защото да усвоиш ново умение значи поне временно да приемеш, че не си добър в него.
Има директори, които остават на едно и също ниво десет или двадесет години. Ако това им стига – доходът им е достатъчен и предпочитат време за семейството – това е техен избор и никой не бива да ги упреква. Проблемът е другаде: когато човек от години казва, че иска следващото ниво, а продължава да работи по същия начин и отхвърля всеки съвет за промяна. Иска нов резултат със старите си навици. Застой има и по външни причини – семейство, здраве, пазар. Но когато човек едновременно отхвърля наставничеството и не стига следващото ниво, двете неща обикновено са свързани.
2. Четирите принципа на истинската независимост
Истината не принадлежи на никой учител. Един лидер е изградил организацията си с домашни презентации, друг – с публични събития, трети – чрез интернет. Методите са различни, принципите са същите. Затова не стига да знаеш какво прави успешният човек – трябва да разбереш защо го прави и кое точно дава резултата. Ако нова технология доставя същата информация до повече хора с по-малко усилия, няма защо да я отхвърляш. Но не я приемай и само защото е модерна. Истината не е нито на наставника, нито на ученика. Тя е в логиката на действията и в резултатите им.
Не бъркай учителя с учението. Честа грешка е да копираме личността на успешния лидер вместо принципите му. Ако изискваш от всеки нов дистрибутор да е харизматичен оратор, създаваш система, която малцина могат да повторят. Ако спонсорът ти работи по дванадесет часа на ден, това е неговата работоспособност, а не част от метода. Дупликацията не прави хората копия на лидера. Тя търси онези няколко прости действия, които човек с всякакъв характер, възраст и образование може да научи и да предаде нататък. Това търси и ти, когато се учиш от наставника си.
Истинският учител постепенно става ненужен. В началото той показва, помага при първите разговори, участва в презентациите. После прехвърля отговорността към ученика. Ако след година новият дистрибутор все още не може да проведе сам елементарна презентация, обучението не е свършило работа. Същото важи и за теб: ако всички решения минават през теб и ти мотивираш всеки поотделно, имаш активен екип, но не и самостоятелна организация. Успехът на наставника се мери с това колко способни стават хората му, а не с това колко зависят от него.
Убий гуруто в себе си. Увереността е нужна на лидера. Проблемът започва, когато тя спре да се опира на резултати и стане убеждение, че няма какво да научиш. Когато по-опитен лидер ти даде съвет, се запитай:
„Отхвърлям ли тази идея, защото съм я проверил и не работи, или защото не ми харесва някой да ми казва какво да правя?“
Първата причина е зрялост. Втората е его. И още нещо: ако приемаш съветите на наставника само защото идват от него, си зависим. Ако ги отхвърляш само защото идват от него, пак си зависим – само в обратна посока. Истинската независимост е да приемаш добрата идея, откъдето и да идва, и да отхвърляш лошата, без да доказваш превъзходството си.
3. Какво знае човекът на следващото ниво, което аз още не зная?
Често подценяваме наставника си, защото се сравняваме по грешните показатели – повече лично привлечени, повече директори, по-висок оборот за месеца. Но различните рангове не искат повече от същото, а друга структура. Ето маркетинговия план на AquaSource – принципът важи за всяка компания, в която растеш чрез лидерски клони:
|
Кариерно ниво |
Структурно изискване |
|
Директор 1★ |
1 директорски клон |
|
Директор 2★ |
2 директорски клона |
|
Директор 3★ |
3 или повече директорски клона |
|
Екзек. директор (ЕД) |
3 клона Директор 3★ |
|
ЕД 1★ |
6 клона Директор 3★ |
|
ЕД 2★ |
9 клона Директор 3★ |
|
ЕД 3★ |
12 клона Директор 3★ |
Представи си двама лидери. Първият е Директор 3★ с дванадесет директорски клона – впечатляваща широка организация. Но нито три от тези клони не са достигнали Директор 3★, затова той не е ЕД. Вторият е неговият спонсор и вече е ЕД. Има само три директорски клона, но и трите са Директор 3★. По брой клони първият изглежда четири пъти по-успешен. По дълбочина на лидерството – вторият е с цяло ниво над него.
Първият може да привлича по-добре, да прави повече презентации и да говори по-убедително. Спонсорът му обаче е доказал нещо друго: че може да помогне на трима души да изградят собствени организации с по три и повече директорски клона. Това е умението да развиваш лидери, които развиват лидери – и точно това първият още не умее. Дванадесет директорски клона и три клона Директор 3★ не са взаимозаменяеми: едното е широчина, другото – дълбочина. Не сравнявай колко си постигнал. Сравнявай какво ниво си постигнал.
Затова всеки амбициозен лидер трябва редовно да си задава един въпрос:
„Какво знае и умее човекът на следващото ниво, което аз все още не зная или не умея?“
Отговорът рядко е тайна формула. Обикновено е навик, организация, начин на обучение или търпението да развиваш човека, докато сам стане лидер. И нататък е същото: за ЕД 1★ трябват шест клона Директор 3★, за ЕД 3★ – дванадесет. Там вече не стига да намериш още активни хора – трябва да работиш чрез други, вместо да си центърът на всичко. И пак има смисъл да питаш онзи, който вече го е направил.
4. Кого да слушаш и кога си надраснал учителя си
Правилото е просто: слушай най-близкия човек от горната си линия, който е на по-високо ниво от теб. Обикновено това е спонсорът ти. Ако го надминеш, слушай следващия нагоре, който е стигнал повече. Ако надминеш и горния си директор, отиваш при по-горния. Не се прави на интересен и не се мисли за велик – докато някой над теб е стигнал по-далеч, той има какво да те научи.
Средното аритметично на петимата. Джим Рон е казвал, че всеки човек е средното аритметично на петимата души, с които прекарва най-много време. В мрежовия маркетинг това се вижда с просто око. Директорът прекарва повечето си време с хората от своя екип – нови партньори, дистрибутори, бъдещи директори. Те са много повече на брой от него. Слуша техните съмнения, техните оправдания и техната представа за това кое е възможно. И неусетно средното му ниво пада – мечтите му се снижават до техните, вместо техните да се вдигат до неговите. Те го дърпат назад не защото са лоши хора, а защото са повече на брой.
Противоотровата е да търсиш съзнателно и редовно хората, които са постигнали повече от теб – горната ти линия. Но само тези от нея, които са на по-високо ниво от теб. Спонсор, който е останал на по-ниско ниво от теб, не вдига нивото ти – вдига го този, който е постигнал по-високо ниво от твоето. Прекарвай време с екипа си, за да го водиш. Прекарвай време с по-успелите, за да растеш.
Урокът на първата учителка. Спомни си учителката, която те е научила да четеш и пишеш. В първи клас тя е знаела несравнимо повече от теб. Днес може би знаеш повече от нея по математика, медицина или право, но това не я прави по-малко достойна за уважение. Колкото повече си научил, толкова по-добре разбираш колко важна е била основата, която ти е дала. И все пак би било нелепо цял живот да учиш само при нея, ако искаш да станеш лекар или инженер.
Важната подробност е кога точно си я надраснал. Не в момента, в който си решил, че знаеш достатъчно, а когато си овладял всичко, на което тя е можела да те научи. Така е и с всеки учител. Не сменяш преподавателя по чужд език, защото вече можеш да съставиш няколко изречения. Не отхвърляш опитния специалист след първия си успешен проект.
Различни учители за различни неща. В мрежовия маркетинг наставникът е и партньор – неговият успех зависи от твоя, затова е естествено да продължите заедно и след като го стигнеш. Може вече да знаеш повече от него за интернет маркетинга или изкуствения интелект, а той да знае повече за изграждането на лидери и решаването на конфликти. Можеш да научиш основите от спонсора си, организацията на екипа – от друг опитен лидер, говоренето пред хора – от преподавател, а технологиите – от специалист, който никога не е бил в мрежовия маркетинг. Да търсиш допълнителни знания е естествено. Да обявиш, че си надраснал учителя си, е заключение, което се доказва с резултати.
Несъгласието не е доказателство. Ако наставникът ти е устойчиво на ниво, към което ти се стремиш, той вече е доказал, че може да се справи с това, с което ти тепърва ще се бориш. Можеш да си прав по конкретен въпрос и пак да имаш много да учиш от него. Изборът не е между послушание и бунт. Има трети път: учи се, мисли сам и проверявай идеите на практика. Най-убедителното доказателство, че си надраснал наставника си, не е да го обявиш, а да постигнеш устойчиви резултати над неговите.
II. Гордостта, която спира развитието
5. Най-опасната гордост е тази, която прилича на независимост
С времето започваш да виждаш недостатъците на наставника си. В началото той ти е изглеждал всезнаещ. Днес може да имаш по-високо образование, да говориш по-добре или да работиш с технологии, за които той почти нищо не знае. Това са реални предимства. Грешката е да заключиш, че щом го превъзхождаш в няколко неща, вече няма какво да научиш от него.
Представи си директор, който владее интернет маркетинга, прави професионални презентации, използва изкуствен интелект и автоматизира работата си. Спонсорът му разчита на лични контакти и стари методи. Директорът с пълно право мисли, че може да научи спонсора си на много неща. Но спонсорът е изградил няколко поколения самостоятелни лидери, а директорът – още нито един. Технологичната компетентност и умението да развиваш лидери не са едно и също. Най-добрият резултат идва не от съперничество, а от съчетаването на силните им страни. В зрелите отношения знанието не тече само отгоре надолу.
Гордостта рядко казва открито „знам всичко“. Тя се крие зад разумно звучащи фрази: „имам собствен стил“, „не искам да копирам чужди методи“, „моята организация е различна“, „времената са се променили“. Нито една от тези фрази не доказва, че съветът е лош. Ако още преди да чуеш обяснението търсиш причина да не се съгласиш, проблемът не е в съвета.
Да не приемаш сляпо чуждото мнение е независимост. Да не приемаш нищо, което противоречи на твоето мнение, е затвореност. Отвън двете изглеждат еднакво. Независимият човек изслушва, пита, обяснява защо не е съгласен и предлага да сравнят резултатите от двата метода. Затвореният приема несъгласието като личен конфликт, а промяната на мнението си – като поражение.
Задай си и този въпрос: как бих приел същата идея, ако ми я беше казал известен международен лидер, автор на книга или платен консултант? Ако от тях би я приел, а от спонсора си – не, проблемът е в отношението ти към човека. Дългото познанство ни кара да виждаме по-ясно чуждите слабости, отколкото чуждите постижения. Помним грешките на наставника си – но те не отменят опита му.
Зрялостта е да виждаш едновременно слабостите и силите на наставника си – без да го идеализираш и без да го обезценяваш. Самостоятелността не е състояние, в което вече няма от кого да учиш. Това е умението сам да преценяваш от кого, какво и кога да научиш.
6. Хексаграма 4 от И Дзин: ученикът, който иска друг отговор
В древнокитайската „Книга на промените“ – И Дзин – има хексаграма, която изненадващо точно описва човека, който търси съвет, но не е готов да го приеме. Това е четвъртата, Мън – „Младежка неопитност“. Тя не учи младия да се подчинява на стария. Тя говори за искреността на въпроса и готовността да работиш с отговора.
Класическият текст казва, че не учителят търси ученика, а ученикът – учителя. На първото искрено допитване той получава отговор. Ако задава същия въпрос отново и отново, без да е приложил наставлението, това е неуважение към процеса. Уточняващите въпроси са част от ученето. Повтореният въпрос с надеждата да чуеш нещо по-удобно – не.
Представи си директор, който от години иска следващото ниво. Спонсорът разглежда структурата му и му обяснява, че проблемът не е в броя нови хора, а в слабо развитите лидерски клони. Предлага му да работи с конкретни хора, да им помогне да изградят свои директорски организации и да следи напредъка им. Директорът веднага започва да обяснява защо няма да стане: единият няма време, другият не е мотивиран, третият живее далече, четвъртият не обича срещи.
След няколко месеца същият директор пита отново какво да направи. Обученията не са проведени, напредъкът на бъдещите лидери не е проследен. Той чака нов съвет, който да донесе друг резултат, без да иска да се променя. Проблемът вече не е липсата на информация. Не всеки, който задава въпроси, иска да научи нещо. Понякога човек търси не отговор, а потвърждение. Той чака някой да му каже, че вече прави всичко правилно и че причината за застоя е извън него.
Връщай се при наставника си не с нов въпрос, а с резултати. „Приложих системата три месеца, проведох толкова обучения, работих с тези хора и ето къде заседнах.“ Тогава разговорът е на съвсем друго равнище. Наставникът може да открие грешка в изпълнението, да предложи подобрение или да признае, че съветът му не е бил добър. И в трите случая ти си напреднал, защото си превърнал съвета в опит, а опита – в знание.
Истинският ученик не е този, който винаги се съгласява с учителя си, а този, който е готов да научи нещо, което все още не знае.
III. Системата, лидерството и дупликацията
7. Първо овладей системата. После я подобрявай.
Желанието да подобриш системата, преди да си се научил да работиш с нея, често идва от гордост, а не от талант. Интелигентните и творчески хора виждат слабостите на презентацията, искат по-интересни обучения и нови инструменти. Идеите им могат да са много добри. Проблемът е, че променят всичко, преди да са разбрали кои части на системата са отговорни за успеха й.
Директор е стигнал първото си сериозно ниво чрез системата на горната си линия: покана, кратка презентация, последващ разговор, въвеждащо обучение и ясни действия за първите седмици. Вместо да я овладее и да научи хората си да я повтарят, той сменя наведнъж презентацията, обучителните материали, правилата за последващите разговори и въвежда няколко нови платформи. Резултатите се влошават и той не може да разбере защо.
Азбучна истина е, че за да разбереш дали една промяна помага, трябва да я отделиш от останалите. Може новата презентация да е по-добра, а новият начин на последваща комуникация – калпав. Може новата технология да спестява време, но да затруднява повечето партньори. Когато смениш всичко наведнъж, добрите идеи се губят сред лошите.
Още по-сериозното последствие: директорът не работи сам. Ако той постоянно променя системата, неговите директори решават, че и те трябва да си направят свои. Скоро всеки клон работи по различен начин, а новите партньори получават противоречиви указания. Вместо един прост процес имаш сбирщина от лични методи.
Затова: първо се научи да постигаш резултати с доказаната система. После изпробвай новата идея в малък мащаб, сравни резултатите и чак тогава я предложи за всички. Това не е отказ от творчество – този, който разбира системата, най-добре знае какво може да се опрости и какво ще я разруши.
Същото важи и за технологиите. Изкуственият интелект помага за презентации и обучителни материали, автоматизацията – за последващата комуникация, а онлайн обученията дават еднаква информация на хора от различни градове. Но ако новият партньор трябва да овладее пет платформи и три приложения, преди да започне, сме създали пречка, а не улеснение. Най-доброто решение не е най-модерното или най-оригиналното, а това, с което най-много хора постигат резултати с разумни усилия.
Не случайно самият бизнес се нарича МЛМ. Абревиатурата идва от „Мулти (много) Левъл (ниво) Маркетинг“, тоест маркетинг на много нива, но може да се чете и така:
Много Люде по Малко.
Това е цялата философия на дупликацията в три думи. Иначе казано, не един човек, който прави много, а Много хора, които правят Лесни за повтаряне, Малко на брой действия – и учат и екипите си на това. Може да дообясним: Малък брой действия, Лесни за повтаряне, правени от Много хора. Всяка промяна в системата минава през този тест: помага ли на много хора да правят по малко, или иска от няколцина да правят много?
„Защо горната линия не прави нещата както аз искам?“ Ако спонсорът не приеме веднага идеята ти, лесно е да решиш, че е старомоден. Задай си неудобния въпрос: защо очакваш човекът, който вече е стигнал там, където искаш да си ти, да изостави доказания си подход заради твоите теории? Той е видял множество нови идеи – някои са работили, други са объркали цели организации. Предпазливостта му често е опит, който ти още нямаш.
Да кажем, че предлагаш презентациите да се заменят с кратки видеа, които новите партньори да пращат на контактите си. Наставникът се притеснява, че хората ще започнат просто да пращат линкове и ще изгубят личния контакт. Вместо да спорите, направете опит в един клон: видеото допълва личната покана, а след него следва разговор по системата. Промяна в един клон носи малък риск. Промяна в цялата организация иска сериозно доказателство.
И не забравяй: горният лидер печели от твоя успех. Той няма причина да ти пречи. Преди да отхвърлиш съвета му, попитай какъв проблем решава, какво е опитвал и какво е видял. Доверието не е сляпо подчинение. То е готовност да вземеш насериозно чуждия опит, преди да решиш дали да го следваш.
8. Хексаграма 7 от И Дзин: армията има нужда от единно ръководство
Седмата хексаграма, Шъ – „Армията“, е символ на организирана общност, която действа съгласувано, за да постигне целта си. За това трябват дисциплина, ясна посока и опитен водач. Една от линиите на хексаграмата предупреждава точно срещу това – няколко души едновременно да ръководят едни и същи действия.
Мрежовият маркетинг не е армия, а партньорите не са войници. Но представи си организация, в която един директор казва на новите първо да опознаят продуктите, втори – веднага да канят хора, трети – да изградят личен бранд, а четвърти – да овладеят сложна система за интернет маркетинг. Всяка идея има смисъл, но начинаещият, който чува всичките едновременно, не знае откъде да започне. Вместо да направи няколко прости действия, той се подготвя безкрайно, сравнява методи и се съмнява. А когато лидерите не само предлагат различни неща, а и се отричат взаимно, объркването е пълно.
Затова голямата организация има нужда от общи принципи и ясна последователност на основните стъпки. Това не значи всички да говорят с едни и същи думи – стилът и детайлите могат да се различават. Но трябва да е ясно кое е съществено и кое може да се нагажда.
Една система, много лидери. Не много системи, всяка от които дърпа организацията в различна посока.
Това е същността на устойчивата дупликация. Когато някой открие по-добър подход, той го изпробва, показва резултатите и предлага да влезе в общата система. Така тя се развива, без всяко нововъведение да я разпада. Истинската дисциплина не е сляпо изпълнение на чужди указания, а съзнателно придържане към правилата, които правят съвместната работа възможна. Когато основните действия са прости и последователни, дори хора без опит в бизнеса могат да станат самостоятелни лидери.
9. Каквото повикало, такова се обадило: дуплицира се и непослушанието
Дупликацията не се ограничава до това, което съзнателно преподаваме. Хората ни следят как говорим за наставника си, как се отнасяме към обученията и какво правим, когато не сме съгласни. И копират именно това.
Представи си директор, който непрекъснато критикува спонсора си, пропуска общите обучения и обяснява на хората си, че методите на горната линия са остарели. В същото време настоява те да ходят на неговите обучения и да следват неговата система. Защо те да му дадат това, което той не дава на своя наставник? Рано или късно някой от неговите директори също ще реши, че има по-добри идеи, ще започне да пропуска обученията и ще потърси друг учител. Тогава първият ще го обвини в неблагодарност – без да види, че той просто следва неговия пример.
Има и по-незабележима форма. Лидерът редовно ходи на обучения, слуша внимателно и кима одобрително, но не променя нищо. Хората му забелязват, че обучението е ритуал, а не източник на промяна – и започват да правят същото: присъстват, слушат, кимат и не прилагат. Външните курсове и лидери от други организации могат да са много полезни – докато не станат начин да избягаш от работата в собствената си система.
Хората ти няма да правят това, което им казваш, ако виждат, че ти правиш друго. Когато виждат, че продължаваш да учиш, изпробваш съвети и признаваш грешките си, получават по-силен урок от всяка презентация.
Силата на мрежовия маркетинг е, че не е само за талантливи, образовани или харизматични хора. Обикновеният начинаещ може да научи няколко умения, да постигне резултати и да научи другите. Изключително способният човек успява и със слаба горна линия и лоша система – но това показва само, че той е успял въпреки нея, а не че неговият екип също може да успее. Индивидуалното изключение не е модел за масова дупликация.
Затова един от най-полезните въпроси, които лидерът може да си зададе, е:
„Какво щеше да стане с организацията ми, ако всички се държаха точно като мен?“
Ако всички ходеха на обучения като мен, изпълняваха обещанията си като мен, променяха системата толкова често, колкото аз – щеше ли организацията да е по-силна или по-слаба? Въпросът е неудобен, защото мести вниманието от това, което искаме от другите, към примера, който даваме ние.
IV. Кога имаш право да „убиеш Буда“?
10. Когато си достигнал нивото на своя наставник
Не признавай гол авторитет. Никой не е прав само защото е над теб в структурата. Но ако решиш да „убиеш Буда“, знай, че в този дуел може да загинеш ти. Ако се отделиш от спонсора си, преди да си станал по-успешен от него, губиш човека, който вече знае пътя към следващото ти ниво – и оставаш сам с частично овладени умения. Затова не бързай да се измъкнеш от спонсора си, докато не си станал по-успешен от него.
Има обаче един практически критерий кога е време за следващия наставник: кариерното ниво, подкрепено с устойчиви резултати. Учиш се от хората, които са постигнали това, към което се стремиш. Когато стигнеш или надминеш нивото на наставника си, неговата роля като наставник за постигане на следващото ниво свършва.
Да вземем AquaSource. Директор 3★ има три директорски клона, а неговият непосредствен спонсор е Директор 1★ само с един. Каквато и да е причината – лични способности, помощ от по-горната линия или късмет, ученикът вече е над наставника си. Този спонсор не може да го научи как се става ЕД. Това не отменя неговия принос – най-вероятно точно той го е въвел в бизнеса и го е подкрепял в трудни моменти. Но благодарността не е причина да ограничиш себе си до неговите постижения. Директорът 3★ трябва да слуша следващия нагоре – ЕД от горната си линия. Само ако няма такъв или не могат да се разберат, той може и трябва да потърси външни наставници и генерични обучения.
Ако ученикът и наставникът са на едно ниво, това не значи, че са равни. Единият Директор 3★ може да е на това ниво от десет години със стабилна организация, а другият да е стигнал дотам миналия месец. Има какво да се учи. Но ако и двамата целят ЕД, нито единият не познава пътя дотам от опит – и двамата трябва да потърсят човек, който вече е изградил тази структура.
Рангът е силен ориентир, но не единственият. Човек с по-нисък ранг може да има ценни знания в дадена област. Човек с висок ранг може да го е постигнал при обстоятелства, които не се повтарят. Затова гледай и устойчивостта на резултатите, умението да обучава и готовността да споделя разбрано.
Имаш право да потърсиш следващия наставник едва след като достигнеш нивото на настоящия ти наставник, но не и преди да си усвоил това, което той може да ти даде. И не е нужно да късаш с него. Можеш да запазиш добрите отношения и едновременно да се учиш при по-опитни лидери. В добре организираната мрежа това е естествено, защото растежът на всеки партньор е растеж за цялата структура. Въпросът не е кой кого е надминал, а как всеки да стигне час по-скоро до знанията и уменията, от които се нуждае за следващото си постижение.
11. Отговорността на наставника: бъди една крачка напред или покажи пътя към по-добър наставник
Дотук стана дума за отговорността на ученика. Но и наставникът има своя отговорност. Това, че си помогнал на някого да направи първите си стъпки, не те прави автоматично най-добрия му учител на всяко следващо ниво.
Представи си, че си Директор 3★ и един от партньорите ти също става Директор 3★. Сега той иска да стане ЕД, а ти още не си такъв. Можеш да му повтаряш съветите от предишния етап. Можеш да импровизираш и да представяш предположенията си като проверен опит. Или можеш да признаеш, че и двамата сте пред ново предизвикателство, да организираш среща с по-високо стоящ лидер и да участваш в обучението заедно с него. Третият вариант не намалява авторитета ти. Той показва, че поставяш развитието на партньора си над нуждата да изглеждаш най-компетентният човек в стаята. А ти самият научаваш това, което ти трябва за следващото ниво.
Същото важи и за ЕД. Ако твой партньор стане ЕД и цели ЕД 1★ – шест клона Директор 3★, които ти още нямаш, имаш два честни избора: сам да овладееш тези умения или да го свържеш с лидер, който вече ги е доказал (а най-добре – и двете).
Не учи това, което още не си направил. Първо сам го направи. Директор 3★ не трябва да обучава своите Директори 3★ как се става ЕД – той самият още не го е направил. ЕД не трябва да обучава друг ЕД как се става ЕД 1★. Това е теория, а теорията не се дуплицира. Неговата задача е да дава пример: Директорът 3★ изгражда нови клони Директор 3★ и става ЕД, а ЕД прави нови клони Директор 3★, за да стане ЕД 1★. Така партньорът му вижда пътя с очите си, вместо да го слуша на думи. А за това, което самият той още не е постигнал, го свързва с човека над себе си, който вече го е направил.
Честа грешка е ЕД, който има няколко клона ЕД, да ги събира на обучение заедно с техните мрежи и да продължава да обучава всички лично. Така той върши тяхната работа, а те не растат като лидери. Правилното е да се стреми колкото се може по-скоро да става излишен за развитите си клонове като повери на съответните ЕД обучението на техните мрежи, а самият той да се заеме с изграждане на нови директорски клонове, които да доведе до Директор 3★, а после и до ЕД. Така едновременно стават три неща: той изгражда структурата за следващото си ниво и с това дава пример на всички, неговите ЕД се учат да водят сами, а мрежите им имат свой лидер.
Това е един от най-силните механизми за растеж в мрежовия маркетинг. Когато партньорите ти напредват, въпросите им стават по-сложни, а старите ти отговори вече не стигат. За да останеш наставник на растящите си лидери, трябва и ти да растеш. А когато те стигнат границата на твоите знания, помогни им да намерят следващия учител или ти се подготви за това като напреднеш в кариерата.
Това иска лична смелост. Не всеки лидер приема лесно, че негов партньор може да стане по-успешен от него. Появяват се ревност, страх от загуба на авторитет и желание за контрол. Тези реакции противоречат на самата логика на мрежовия маркетинг. Наставник, който присвоява заслугите на учениците си или се страхува да бъде надминат, не върши работата си. Успехът на хората ти не е заплаха за лидерството ти, а най-доброто доказателство за него.
12. Добрият лидер е и добър последовател
Лидерството свързваме с инициатива, увереност и решения. Но тези качества не изключват готовността да следваш по-успелите. Можеш да си авторитет за своите хора и едновременно ученик в областите, в които още имаш какво да научиш.
Добрият последовател не изпълнява механично. Той разбира целта на съвета, пита, когато не разбира, не се отказва при първия неуспех и се връща с конкретни резултати. И едно особено важно умение: да се довериш на опитния човек точно тогава, когато още не разбираш напълно съвета му. Ако приемаш само съветите, с които и без това си съгласен, не научаваш нищо ново. Истинското учене започва, когато чуеш нещо, което противоречи на досегашните ти представи.
Това доверие се заслужава – с доказани резултати, почтеност и истински интерес към развитието на ученика, а не с място в йерархията. Добрият наставник допуска въпроси, обяснява решенията си и признава, когато нещо не работи. Незрелият лидер се страхува, че ако приеме съвет, ще изглежда слаб. Зрелият знае, че ученето укрепва авторитета му – и че така ученето става част от културата на цялата организация.
Най-силните организации не се изграждат от хора, които никога не се съмняват, а от лидери, които умеят да се учат, да действат и да предават наученото.
13. Убий Буда. Но не убивай желанието си да се учиш
Истинската независимост не е да отхвърлиш наставниците си и да се обявиш за по-умен от тях. Това е да усвоиш знанията им, да ги превърнеш в собствено умение и да продължиш напред. А когато стигнеш границата на това, което един човек може да ти даде, следващата стъпка не е да спреш да се учиш, а да намериш следващия учител.
Твоето развитие не засяга само теб. След теб вървят хора, които копират примера ти. Ако превърнеш убежденията си в неприкосновени правила, те ще правят същото със своите хора. Ако отхвърляш всеки съвет отгоре, твоите директори ще отхвърлят твоите. Но ако продължаваш да се учиш и помагаш на хората си да стават самостоятелни, създаваш растеж, който продължава далеч отвъд личното ти участие.
Тук се връща и седмата хексаграма. В армията някои войници стават офицери благодарение на заслугите си – но не напускат армията. Всеки води своите хора и едновременно действа в рамките на по-голямото цяло. Ако всеки офицер започне да дава свои заповеди и да води подразделението си накъдето си иска, армията спира да бъде армия. Така и лидерите в мрежата могат да стигат все по-високи нива и да запазват единството на системата.
Всичко се свежда до три принципа:
- Първо се научи да следваш – защото не можеш да усвоиш чужд опит, ако предварително отхвърляш всичко, което не съвпада с твоите представи.
- После овладей системата – защото не можеш да подобряваш това, което още не разбираш, а непрекъснатите експерименти убиват дупликацията.
- Продължавай да растеш – когато стигнеш нивото на наставника си, потърси следващия, а когато твоите хора стигнат твоето, помогни им да продължат.
Ако трябва да изберем девиз за директорите, той вече е написан преди дванадесет века:
„Фън фо ша фо.“ Срещнеш ли Буда, убий Буда.
Но първо се увери, че наистина си го надраснал, а не просто си се уморил да го слушаш. Научи това, което той може да ти даде, приложи го и постигни резултатите, които доказват, че си готов да продължиш. После му благодари и потърси следващия учител. И не забравяй, че някъде след теб вървят хора, за които ти си Буда. Твоята задача не е да ги държиш завинаги след себе си, а да им помогнеш да достигнат твоето ниво и да продължат нататък.
