Заекът и костенурката – басня за предприемачи
Имало едно време двама предприемачи. Единият бил Заекът. Той бил бърз, общителен, харизматичен и схващал всичко от половин дума. Когато започнал бизнеса си, резултатите дошли почти веднага. Познавал много хора, умеел да говори, лесно привличал внимание и за кратко време изградил хубав екип.
Другият бил Костенурката. Не била толкова бърза, не говорела толкова убедително и нямала толкова много контакти. Първите ѝ резултати били скромни. Но всеки ден правела няколко неща: разговаряла с нови хора, връщала се към старите контакти, грижела се за клиентите си и обучавала тези, които били решили да работят.
Първи урок: талантът дава преднина, но не гарантира победа
Заекът тръгнал великолепно. Само за няколко месеца бил далеч пред Костенурката. Той погледнал назад и си казал: „Тя никога няма да ме настигне. Аз съм много по-добър в това.“ И бил прав за едно: наистина имал повече природни способности. Но направил първата голяма грешка на талантливия предприемач – объркал преднината с победата. В бизнеса това се случва постоянно. Човек прави силен старт, стига някакво ниво, получава признание и започва да вярва, че вече е доказал кой е. Но бизнесът не плаща за потенциал. Бизнесът плаща за това, което е построено.
Заекът продължил още известно време. Но вече не работел със същата концентрация. Някой ден провеждал десет разговора. На другия – нито един. Казвал си: „Днес съм уморен. Утре ще наваксам.“ В понеделник отлагал нещо за вторник. Във вторник – за четвъртък. В четвъртък решил, че вече няма смисъл да започва и ще го направи от следващата седмица.
Втори урок: най-опасната дума в бизнеса е „после“
Заекът не бил мързелив. Той просто знаел, че може да бъде много бърз. И точно това го подвело. Човекът, който знае, че е способен, лесно започва да вярва: „Когато поискам, ще наваксам.“ Но времето в бизнеса не работи така. Някои разговори имат момент. Някои хора са готови днес, но след три месеца вече са избрали друга посока. Някои лидери трябва да бъдат подкрепени сега. Възможностите също имат срок. Затова предприемачът не трябва само да пита „Мога ли да направя това?“,а „Направих ли го навреме?“
Междувременно Костенурката продължавала. Понякога имала прекрасен ден. Понякога никой не проявявал интерес. Понякога получавала пет отказа един след друг. Но на следващия ден отново започвала. Не се питала всяка сутрин дали има настроение – имала план и го изпълнявала.
Трети урок: професионалистът не работи само когато е вдъхновен
Любителят работи, когато му се работи. Професионалистът има ритъм. Това не означава непременно осем часа дневно. Човек може да изгражда бизнес само за два часа на ден, но тези два часа трябва да бъдат истински. Не два часа с телефон в ръка, социални мрежи, прекъсвания и разговори за всичко друго, а два часа, в които прави дейностите, от които расте бизнесът. Има голяма разлика между това да работиш в свободното си време и това да се занимаваш с бизнеса между другото. Можеш да работиш само в свободното си време, но не можеш да строиш голям бизнес между другото.
След известно време Заекът вече имал хубав ранг. Около него имало хора, които го гледали като пример. Те го питали за съвет. Той ги мотивирал. Той знаел повече от тях. Това му харесвало. Започнал да прекарва почти цялото си време именно с тези хора.
Четвърти урок: ако винаги си най-силният човек в стаята, скоро спираш да растеш
Заекът имал среда, която постоянно му напомняла колко е добър. Но нямал среда, която да му напомня колко още по-добър може да стане. Това е опасност за всеки лидер. Човек трябва да има хора, които развива. Но трябва да има и хора, около които самият той расте. С хората под своето ниво той служи. С хората над своето ниво той се учи. Ако около него има само хора, които постоянно искат знания, мотивация, помощ и решения, потокът започва да тече само в едната посока – от него към тях. И постепенно средата започва да го изсмуква.
Костенурката действала различно. Тя се грижела за своя екип, но съзнателно търсела хора, които били по-напред от нея. Ходела на обучения. Четяла. Задавала въпроси. Наблюдавала как работят големите лидери. Понякога се прибирала от среща и си мислела: „Господи, колко още имам да уча.“ И това било чудесно.
И тук важи един много прост принцип, който Майкъл Дел формулира прекрасно: „Старай се никога да не бъдеш най-умният човек в стаята. А ако си – покани по-умни от тебе хора или намери друга стая (в която има такива хора).“ За лидера това означава съзнателно да търси среди, в които не той е човекът с всички отговори. Ако след всяка среща другите си тръгват научили нещо от теб, а ти не си научил нищо от тях, постепенно започваш да живееш от вече натрупаното. Затова не е достатъчно да имаш хора, които гледат нагоре към теб. Трябват ти и хора, към които ти да гледаш нагоре – хора, чиито резултати, начин на мислене и стандарти те карат да се разтегнеш отвъд сегашното си ниво.
Пети урок: правилната среда не само те подкрепя – тя повишава стандарта ти
Средата определя какво започваш да смяташ за нормално. Ако около теб хората правят два разговора седмично, пет разговора започват да изглеждат много. Ако си сред хора, които правят десет разговора дневно, същите пет вече изглеждат различно. Затова големият предприемач внимателно избира не само какво прави, а и с кого прекарва времето си.
Джим Рон го формулира още по-категорично: „Ти си средното аритметично на петимата души, с които прекарваш най-много време.“ Не става дума само за доходите им. Постепенно попиваме техните стандарти – колко работят, за какво говорят, какво смятат за възможно, колко лесно се отказват и какво приемат за „достатъчно“. Ако искаш да стигнеш на следващо ниво, не е достатъчно хората около теб да те харесват и подкрепят. Трябват ти и хора, чийто начин на живот, мислене и работа повишава твоя собствен стандарт. Затова предприемачът трябва съзнателно да избира не само какво прави с времето си, но и на кого го дава.
Заекът междувременно решил, че заслужава малко почивка. Гледал филми. Излизал. Говорел с приятели. Прекарвал времето си в неща, които му били приятни. В това нямало нищо лошо. Проблемът бил, че голямата му цел постепенно се превърнала в нещо, което прави, ако му остане време.
Шести урок: всяка голяма цел има цена
Въпросът не е дали филмите са лоши (не са), а дали можеш да дадеш едни и същи два часа едновременно на развлечението и на мечтата си (не можеш). Всеки сериозен спортист разбира това. Олимпийски шампион не става човекът, който тренира, когато няма какво друго да прави. Той подрежда живота си около целта. И предприемачът трябва в определен период да направи същото – не завинаги, но достатъчно дълго, за да изгради това, което твърди, че иска да постигне.
Времето минавало. Заекът все още бил по-талантлив. Но Костенурката вече имала повече клиенти. После повече партньори. След това няколко от партньорите ѝ станали лидери. После тези лидери започнали да създават други лидери. Тук се случило нещо, което Заекът не бил предвидил: Костенурката вече не вървяла сама.
Седми урок: истинският мрежов бизнес започва, когато развитието му престане да зависи само от теб
В началото човек изгражда бизнеса сам. После трябва да започне да изгражда хора, които градят бизнеса без него. А след това тези хора трябва да изграждат други хора. Това е дупликацията. Докато всичко зависи от личната енергия на един лидер, има бизнес, но още няма истинска мрежа. Големият въпрос не е „Колко хора мога аз лично да привлека?“, а „Колко хора мога да науча да правят това без мен?“
Един ден Заекът погледнал напред. Костенурката вече била близо до финала. Тогава той се стреснал. „Няма проблем“, казал си. „Аз съм Заекът. Само трябва да се активирам.“ И започнал отново да тича. Бил невероятно бърз, но този път се оказало, че има нещо, което скоростта не може да върне: времето.
Осми урок: някои неща могат да бъдат наваксани, други – не
Можеш да проведеш двадесет разговора утре, но не можеш утре да проведеш разговора, който е трябвало да проведеш преди година. Можеш бързо да намериш нов човек, но не можеш за една седмица да му дадеш две години опит. Можеш да направиш силен месец, но не можеш за един месец да създадеш култура, която се изгражда с години. В бизнеса скоростта има огромно значение. Но времето има още по-голямо.
Костенурката преминала финала. Заекът пристигнал малко след нея. Той бил по-бърз. Бил по-талантлив. Вероятно дори бил по-умен. Но Костенурката била построила нещо, което той не бил построил, въпреки че бил по-способен от нея. И тогава Заекът разбрал най-важния урок.
Девети урок: резултатите не се интересуват от това колко потенциал имаш
Бизнесът не пита колко си талантлив, нито колко добре можеш да говориш, нито се интересува колко големи планове имаш. На финала остава един въпрос: „Какво построи?“
Но историята не свършила така. Заекът бил достатъчно умен, за да научи урока си. Той си казал: „Не трябва да ставам Костенурка. Аз съм Заек.“ И този път направил нещо различно – запазил скоростта си, но взел постоянството на Костенурката. Запазил таланта си, но добавил дисциплина. Запазил амбицията си, но престанал да отлага. И когато тръгнал отново, вече не спирал по средата.
Последен урок: Тичай като заека, но не спирай като костенурката.
Истинският предприемач не трябва да избира между Заека и Костенурката. От Заека му трябва скоростта, смелостта, амбицията и способността да използва момента. От Костенурката му трябва постоянството, дисциплината, търпението и способността да продължава независимо от настроението.
Най-силният предприемач е заекът, който е научил урока на костенурката. Той тича бързо, но не спира. Не чака мотивация. Не отлага важните разговори. Не прекарва живота си само сред хора, които вече го смятат за велик. Не дава най-добрите си часове на маловажни неща. И никога не обърква временната преднина с победата.
Защото знае: Голям бизнес в мрежовия маркетинг (а и не само) не се изгражда нито само с талант, нито само с търпение. Изгражда се със скорост, фокус и постоянство – достатъчно дълго, за да започнат и други хора да тичат заедно с теб.