Категория: Общи

Вижте интервюто в YouTube.

Когато бях 5-6 годишен, мислех, че съм безумен. Беше странно, защото беше ясно, че другите хора не са такива. Умът им не беше изпълнен с идеи като моя. Беше като че ли аз съм странен. Не мисля, че някой би искал да бъде точно като мен. Хората нямаше да го харесат много. Едва ли искате да бъдете в моята кожа. Трудно е да изключите тази експлозията в ума, която не спира никога.

Казахте, че това е най-трудната година за вас, най-изтощителната година за вас?
Tesla наистина се изправи пред сериозна заплаха от смърт поради трудностите с производството на Model 3. Компанията просто кървеше пари, и ако не можехме да решим тези проблеми в много кратък период от време, щяхме да загинем. Беше изключително трудно да ги решим.

Колко близо сте били до смърт на компанията?
Бяхме на седмици, броени на пръсти. Работех 22 часа на ден, седем дни в седмицата, спях във фабриката. Работех всеки ден – в цеховете, в бояджийната, в главния монтажен цех.

Никога ли не сте се тревожили, че може да се сринете?
Беше просто твърде много. Никой не би трябвало да влага толкова много часове в работа, това не е добре, и хората не би трябвало да работят толкова усилено. Това е много болезнено. Болезнено по отношение на мозъка и сърцето, затова не препоръчвам това на никого. Просто го направих, защото ако не го бях направил, имаше добра вероятност компанията да умре.

Кой беше най-големият ви неуспех и как ви промени той?
Наистина бяхме близо до смърт при Space X. Можех да инвестирам само колкото за три успешни полета. Технически гледано, нямах план, с който да се справя с повече. Полагаха ми се около 180 милиона от PayPal, мислех да използвам половината за Space X, Tesla и Solar City и да запазя останалата половина. Но св оказа, че нещата струваха повече и отнеха повече време, отколкото очаквах. Затова трябваше да избера между това да вложа останалите пари или компаниите да загинат. В крайна сметка вложих всичките си пари и взех заеми от приятели за наема. Когато започвахме Tesla, мислех, че нашите шансове за успех са 10%.

Това не е много, като се има предвид колко пари вложихте в компанията.
Да, моят оригинален план беше, че имам около 180 милиона долара от моя дял от продажбата на PayPal и си мислех, че ако инвестирам половината от това в създаването на тези компании, тогава ще имам останалата половина, която ще ми стигне. Но, разбира се, не стана така. Изчерпахме всичко, инвестирахме 100 милиона, и все още имахме нужда от повече пари, а после настъпи голямата рецесия през 2008-2009 г. и в крайна сметка трябваше да вложа всичко и да заемам пари от приятели, за да плащам наема.

Бяхте на ръба на провала? Не бяхте ли леко наивен, когато мислехте, че лесно може да създадете електрическа кола и ракета?
Не мислех, че ще бъде лесно. Както казах, очаквах те да провалят, но знаете, създаването на компания е като родителство. Как да кажа, невъзможно е да решите, че вашето дете не трябва да има храна. Когато имате компания, трябва да я подхранвате, грижите се за нея, въпреки че тя може да ви унищожи.

Да, но предполагам, че през 2008 г. не беше лесно. Как се справихте с този период на криза? Можехте ли да си починете за миг? Искахте ли да изчакате малко?
Да, разбира се, но си заслужаваше. Надявам се, че си заслужава.

Ако имате съвет за младите хора по света, които искат да станат като Илън Мъск, какъв би бил вашият съвет за тях?
Мисля, че, вероятно, те не би трябвало да искат да бъдат като мен. Звучи по-добре, отколкото е на практика. Не е толкова забавно да бъдеш мен. Определено можеше да е по-зле, разбира се, но не съм сигурен дали бих искал да бъда точно като мен, особено ако искаш да постигнеш нещо важно. Ако започваш компания, трябва да работиш много усилено.

Какво означава много усилено?
Когато брат ми и аз стартирахме първата си компания, вместо да си наемем апартамент, просто наехме малък офис, спяхме на дивана и се къпехме в местния Червен кръст. Бяхме толкова натоварени, имахме само един компютър, така че уебсайтът беше достъпен през деня, а аз програмирах през нощта, седем дни в седмицата, през цялото време. Работех много упорито, ако мога да го кажа така. Искам да кажа, всеки час в деня, който е активен. Това е нещо, което бих казал, особено ако започвате компания – просто работете като луди. Просто трябва да вкарате 80 до 100 работни часа седмично всяка седмица и всичко това повишава шансовете за успех. Ако другите хора работят по 40 часа, а вие работите 100 часа, дори ако правите същото нещо, за четири месеца ще постигнете това, което те ще постигнат за една година.
Да създадете компания и да я направите успешна е като ядене на стъкло и гледане в бездната. Първите месеци при стартиране на компания са доста вълнуващи, а после идва реалността – нещата не вървят толкова добре, както сте очаквали, клиентите не се записват, технологията или продуктът не работят толкова добре, както сте си мислели, и това може да се усеща особено остро по време на рецесия. Това може да бъде много, много болезнено в продължение на няколко години. Затова, според мен, започването на компания ще бъде трудно, и аз бих посъветвал хората да имат висока толерантност към болката.

Когато имахте трети поред неуспех, не мислехте ли да се откажете?
Никога. Никога не се отказвам. Трябва да съм мъртъв или пълен инвалид, за да се откажа. Много хора се опитваха да ме откажат да започна компанията за ракети. Беше лудост, това бе, което ми казваха.

Какво ви казаха?
Един мой близък приятел събра цял низ от видеоклипове на разбиващи се ракети и ме накара да ги гледам. Просто не искаше да загубя всичките си пари.

Как решихте да създадете компания за производство на автомобили и как успяхте в това?
Наистина не си мислех, че Tesla ще успее. Очаквахме, че по-скоро ще провалим, но мислех, че поне можем да помогна на хората да разберат, че електрическата кола не трябва да бъде грозна, бавна и скучна, като електрическа голф количка.

Но казвате, че не сте очаквали, че компанията ще бъде успешна, защо се опитахте?
Ако нещо е достатъчно важно, трябва да се опитате, дори ако вероятният резултат е провал. Беше много труден път, честно да си кажа. Приоритетът ми в момента е да добавя повече управленска сила в Tesla, за да мога да си почина малко. За последните 12 години съм опитвал да взема почивка само два пъти. Първият път, когато си взех една седмица почивка, ракетата на Orbital Sciences се разби и ракетата на Ричард Брансън се разби през същата седмица. Вторият път, когато си взех почивка, моята ракета се разби. Урокът тук е: не вземайте почивка.

Има видни хора, които не подкрепят идеята за комерсиални космически полети и начина, по който го разработвате. Какво мислите за това?
Беше много тъжно да видя това, защото тези хора са герои за мен. Тежко е за ме, наистина. Бих искал да ги поканя и да видят оборудването, което правим тук. Мисля, че това ще промени мнението им.

Те ви вдъхновиха да направите това, нали?
Да, и да ги видя да критикуват работата ми е трудно.

Очаквахте ли да ги видите да ви подкрепят?
Надявах се, че ще ме подкрепят.

Защо се опитвате да им докажете нещо?
Опитвам се да направя значителна разлика в космическия полет и да направя космическия полет достъпен за почти всеки.

Откъде идва това или как вземате решение, когато всички ви казват, че това е луда идея? Как получавате вътрешната си сила да го направите?
Първо, искам да кажа, че наистина чувствам страха силно, така че не е така, че просто го нямам. Наистина го чувствам, но има моменти, когато нещата са толкова важни и вярваш в тях толкова силно, че ги правиш въпреки страха. Хората следва да мислят: „Страх ме е от това и затова не трябва да го правя.“ Нормално е да се страхуваме.

Мисля, че има определени неща, които са необходими, за да се гарантира доброто бъдеще, и някои от тези неща са дългосрочен устойчив транспорт, устойчиво производство на енергия, както и да станем космическа цивилизация, човечеството да бъде сред звездите и да стане многопланетарен вид. Мисля, че да станем многопланетарен вид и да бъдем там сред звездите е важно за дългосрочното оцеляване на човечеството и това е една от причините, като застраховка за живота, както за цялото колективно човечество, така и за мен лично.

Но това, което ме мотивира най-силно, е че това създава чувство за приключение и прави хората развълнувани за бъдещето. Ако сравним два възможни бъдещи сценария, един, при който сме вечно обречени да останем на Земята, докато накрая не стане нещо ужасно, или друг, в който сме разпространили нашето присъствие на много планети, може би дори извън Слънчевата система, втората възможност е изключително вълнуваща и вдъхновяваща.

Трябва да има причини да се будиш всяка сутрин, има толкова много ужасни неща, които се случват по света постоянно, има много проблеми, които трябва да бъдат решени и има много неща, които са много болезнени и те поглъщат, но животът не може просто да се състои в решаване на един мизерен проблем след друг, това не може да бъде единственото нещо. Трябва да има неща, които те вдъхновяват, които те правят радостен, когато се събудиш сутринта и си част от човечеството. Затова правим това, което правим.