Разлики между наемен работник и предприемач
статия от Робърт Кийосаки за Аmazon.com, като един от неговите пионери в Залата на славата
През 1983 г. бизнес школата в Харвард издаде статия, озаглавена „Перспективи за предприемачество”, написана от професор Хауърд Стивънсън, която определя различията между предприемачи и наемни работници. Това е една от най-ясно написаните статии по този специфичен въпрос, която съм чел. Макар че бяха разгледани много различия, намирам две от тях за особено основополагащи.
Първата разлика между предприемачи и наемни работници е:
Наемните работници са насочени към ресурсите.
Предприемачите са насочени към подходящата възможност.
Един човек с мислене на наемник ще каже: „Бих започнал собствен бизнес, но нямам достатъчно пари.” Или „Имам желание да инвестирам в този недвижим имот, но нямам пари в брой.” И в двата примера човекът се съсредоточава върху ресурсите, в този случай – върху липсата на пари, а не върху възможността.
В подобна ситуация човек с мислене на предприемач би казал: „Нека започнем бизнеса и ще го финансираме от паричния поток.” Или „концентрирайте се върху работата, ще намерим парите по-късно”.
Моят беден татко беше човек, който виждаше много подходящи възможности, но не успя да се възползва от тях просто защото се съсредоточаваше върху ресурсите. Вместо да предприеме действие, той често казваше: „Искам да можех да го направя, но не мога да си го позволя.” Или „Бих започнал собствен бизнес, но се нуждая от сигурна работа, защото имам ипотека за изплащане и деца за изхранване.”
Моят богат татко – предприемач и баща на най-добрия ми приятел, който ме учеше много на това как богатите мислят за парите, беше човек, който започна от нулата, но накрая стана един от най-богатите хора в Хаваи. Днес, когато гледате крайбрежието на Уайкики, вие виждате някои от най- големите хотели по брега на океана върху земя, собственост на неговото семейство. Той казваше: „Ако нямате ресурси, трябва да станете находчиви.”
Ето защо той забрани на сина си и на мен да използваме думите „Не мога да си го позволя.” Той казваше: „Бедните хора казват ”Не мога да си го позволя”. Ето защо са бедни.” Вместо това той настояваше да се научим да казваме: „Как мога да имам това”. Той вярваше, че когато кажем: „Не мога да си го позволя”, мозъкът ни спира да работи и заспива. Когато се питаме: „Как мога да имам това”, нашият мозък, нашият най-голям ресурс се включва и започва да мисли.
Втората разлика между предприемачи и наемни работници е:
Работниците предпочитат да управляват чрез йерархически структури.
Предприемачите управляват чрез системи, използващи ресурсите на други хора и организации
Това означава, че ръководителите с мислене на работник биха наели хора и биха „дресирали” техния потенциал. Вместо да накара външна фирма да върши тяхната творческа дейност, един ръководител с мислене на наемник ще предпочете да наеме талантливи хора и да ги постави под контрола си. Макар и да го прави с икономически подбуди, изводите показват, че първичната подбуда е контролът. Ето защо работниците са привлечени от ръководния стил, който е по-подходящ за военния, командно-контролен тип организация.
Моят беден татко имаше успех в йерархията на държавните учреждения, накрая се издигна до върха на образователната система като образователен инспектор и се кандидатира за заместник-губернатор на щата Хаваи. След като изгуби тази битка и позицията на образователен инспектор, той се захвана с предприемачество. Закупи един държавен магазин за сладолед, който фалира за по-малко от година. Защо? Въпреки че причините бяха много, една от тях беше неговият начин на ръководство и управление. Когато казваше: „Скачайте”, никой не скачаше.
Вместо военния, командно-контролен начин на ръководство, моят богат татко използваше един по-отзивчив и сътруднически стил на ръководене. Той насърчаваше сина си и мен да се учим да ръководим и управляваме хора, от които не се изисква да спазват нашите заповеди и които не се нуждаят да скачат, чувайки думата „Скачай”. Вместо да наема хора и да ги дресира, богатият татко се свързваше с други хора и организации, които обикновено му спестяваха разходи и в същото време увеличаваха неговите ресурси и влияние на пазара.
Днес компанията ми “Богат татко” следва съветите на богатия ми татко. Вместо да се превърнем в самостоятелна издателска къща, ние предпочитаме чрез договор за съвместна дейност да си сътрудничим с „Тайм Уорнър Бук Груп”, както и с лицензирани издатели от цял свят, които предлагат книгите ни на 43 езика. По този начин поддържаме малък на брой основен персонал, въпреки че използваме хилядите работници на издатели по целия свят.
Даването на преимущество на качествата и ресурсите на партньорите не е достатъчно, по-важното е да изберете подходящите партньори – онези, които са съпричастни с вашите цели и ценности. Избирането на правилните партньори ще разграничи успеха от провала, както и получаването на личен опит. Докато компанията ни “Богат татко” се разраства, ние работим с партньори, които предоставят много по-големи възможности, отколкото сами бихме успели да преследваме.
В предприемачески дух ние се съюзяваме с водещи медийни организации и международни рекламни фирми, които направиха известна марката “Богат татко” с техните световно разпространени мрежи. Правейки така, ние като предприемачи оставаме малко, но увеличаваме пазарния си дял, вместо да се конкурираме, създавайки мрежа от работници, които не наемаме и не дресираме.
През 1989 г. светът се промени. Тогава Берлинската стена падна и се появи световната мрежа Интернет. От свят на стени се превърнахме в свят на мрежи, системи от хора, които работят в сътрудничество, а не се конкурират. За мене е особена чест да бъда признат от amazon.com като пионер в смелия нов свят на мрежата, създаден от големия предприемач Джеф Безос. Ние от компанията “Богат татко” се присъединяваме към отпразнуването на успехите на Амазон и приветстваме вашето ръководство на този свят на мрежи, а не на стени.
Има ключови и съществени различия между начина на мислене на работника и предприемача. Една от най-големите придобивки в този свят от мрежи е, че сега светът е отворен за бизнес за милиарди хора, които предпочитат да мислят като предприемачи, а не като наемни работници.